Местоположение

Вили „Св. Стефан“ са разположени на 1,5 км. от Созопол в централната част на престижната вилна зона „Буджака. От тях се разкрива невероятна гледка към Черно море, старинния Созопол с неговите острови Св. Иван и Св. Петър. На 1км южно от вилите е разположен обширния залив „Каваците“, известен като един от най-хубавите плажове в района на Созопол. От морския пясък, вятърът е формирал високи пясъчни дюни по цялото протежение на брега, достигащи до 5-6 м. височина. По тях расте рядко срещаната пясъчна лилия.

Разстояния:

– от Бургас: 35 км.
– от Созопол: 1,5 км.
– от Каваци: 1 км.
– от р. Ропотамо и природен резерват: 20 км.

Созопол

Созопол е най-стария град по българското черноморско крайбрежие. Възникнал е като тракийско селище през 13-12 в. пр. н. Ера. По – късно е наречен Аполония от преселници гърци от Мала Азия, които го колонизират през 610 г. пр. н. ера.

Тесните и къси калдъръмени улички с типичните стари созополски къщи придават романтичност и неповторимост на стария град. Той е забележителен и с множеството си църкви. Най-старата, действаща и до днес е „Св. Георги“, построена през 1828 г. върху ранно-християнска базилика, с мраморен олтар от 330 г. сл. Хр. В чест на покровителката на града пък е построен параклиса „Св. Марина“. Най-голям и с най- богата история е манастирът “ Св. Иван“ на едноименния остров. Непосредствено до него е открито голямо тракийско светилище. Историците смятат, че именно на острова се е намирал прочутия храм на Аполон, както и импозантна негова статуя.

Архитектурно – исторически комплекс „Южна крепостна стена“ също е посещаван от много туристи.

Екип от археолози ежегодно проучват некропола „Аполония Понтика“ в района на плаж „Харманите“. Откритите гробове и различни археологически находки датират от периода 5-4 в. пр. Хр.

Интересна забележителност за любителите на подводния туризъм е приказната подводна гора, запазила се в акваторията на града.

Днешен Созопол е модерно туристическо селище, което с необичайното си местоположение и с прекрасните си природни дадености е привлекателен център за български и чуждестранни летовници.

Природен и археологически резерват о-в „Св. Иван“

Изглед от о-в Св. ИванОстровът е поставен под закрила на държавата с постановление, обнародвано в бр. 35 /1965 г  на Държавен вестник.

Остров „Св. Иван“ е най-големият от петте острова по българския бряг на Черно море – 660 дка. Той е неразделна част от живота на античната Аполония и средновековния Созопол. На него са открити следи от тракийско светилище – преди VІІ в.пр.Хр. и гръцки храм – V в.пр.Хр. (вероятно посветен на Аполон Лечител).

След 330 г. – приемане на християнската религия за равноправна с езическите култове – на острова е построен християнски храм, посветен на „Св. Богородица Калеоса”. През V – VІ в. около църквата възниква манастир, който през ІХ в. се превръща в един от най-активните книжовни центрове по българските земи.

Изглед от о-в Св. ИванМанастирът оцелява и през робството (ХV – ХVІІ век), като остава важно средище на книжовна дейност. Два пъти – 1623 г. и 1629 г. – манастирът е разграбван и опожаряван от казашки пирати. През същата 1629 г. турските власти разрушават манастира, за да не служи за убежище на пирати.

По време на руско-турската война от 1828 – 1829 г. на остров „Св. Иван“ е функционирала полева болница към руската армия.

След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от двата християнски храма, библиотеката, царската резиденция и др.

Ропотамо (резерват)

На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти – лиманът на река Ропотамо, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. В рамките на резервата се намира и Змийският остров – неголям скален остров в Черно море.

Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В районът на лиманът реката е спокойна и дълбока. Брековете са покрити с гъсти лонгозни гори като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера растат водни лилии и блатна трастика. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.

Резерватът е важен от орнитологична гледна точка. В границите на резервата се срещат 257 вида птици, от които 71 вида присъстват в Червената книга на България. Установени са осем вида птици, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб.